Реших да ви разкажа накратко лични впечатления от престоя ни в няколко къмпинга в Черна гора. Това е част от историята на едно пътешествие от преди три години. Надявам се, споделеното да бъде полезно поне за един от вас.
В следващите редове ще намерите информация за местата, на които нощувахме в Черна гора по време на нашето пътуване и за да бъдем максимално полезни, ето и линкове към уеб страниците на къмпингите, които посетихме:
► Къмпинг „Маслина“. Повече информация може да намерите на официалната страница на къмпинга, включително и цени ТУК
► Автокъмпинг „Naluka”. Няма сайт, но при търсене в Google излизат резултати със снимки от мястото и цени за настаняване.
► Къмпинг „Млински поток“. Информация и снимки от къмпинга ще намерите ТУК
► Къмпинг „LakeViews” в Плав. Информация за къмпинга може да намерите ТУК и ТУК
Ние сме, Мариана и Владимир, и не планираме нищо в съвместния ни живот, както ще разберете, ако прочетете до края тези редове. Оставяме животът да ни води и изненадва, но смело вземаме решения, когато се налага. Вярваме, че правим най-доброто в дадения момент. Позволяваме си да направим това разяснение, защото то илюстрира най-добре преживяванията ни по време на пътуването, за което разказваме.
Поехме с кола по дългия път към Черна гора в средата на юни. Предприехме пътуването, защото искахме да посетим национален парк „Дурмитор“, включваш едноименния планински масив, който е част от Динарските планини и каньона на река Тара, както и крайбрежния град Котор, разположен край красивия Которски залив. Страната с високи планини, дефилета и проломи на реки, красиви езера и адриатическо крайбрежие, обаче, ни посреща с дъжд. Единодушни бяхме, че не искаме да ходим мокри и зъзнещи във високата планина и веднага променихме посоката. Така се озовахме на брега на Адриатическо море. Вярвате или не, но тръгвайки за Черна гора не бяхме направили проучване за възможности за нощуване и нямахме нито една резервация. Единствената ни подготовка се свеждаше до подреждане на палатката, спалните чували и шалтета на задната седалка на колата. Пътувайки и любувайки се на природата около нас, дъждът бе останал зад гърба ни, мярнах крайпътно кокетно ресторантче. Намирахме се в Болярица. Спряхме да разгледаме и за наша приятна изненада до заведението видяхме голяма табела с надпис къмпинг „Маслина“. Така и така бяхме там и отидохме да разгледаме къмпинга. Казахме си, че ако ни хареса ще нощуваме в него и пътуването ни през този ден ще завърши там. Толкова много ни хареса, че едната нощувка прерасна в две или общо три дни.
Къмпинг „Маслина“ напълно оправдава името си. Разположен край маслинови дръвчета, къмпингът има пряк излаз на морския бряг, пък бил той и каменист.
Признаваме, че не ни допадна да се излежаваме върху камъните на брега, колкото и загладени да бяха те, но съчетанието между море и планина тук е вълшебно. Къмпингът разполага с отлично оформени и изравнени площи под сенчести дървета за разполагане на палатки, кемпери и каравани.
До всяка площадка има електрическо табло за достъп до електричество. В централната част на къмпинга са разположени бани и тоалетни, които винаги намирахме в перфектно състояние и с течаща топла вода. Къмпингуващите имат достъп до пералня срещу допълнително заплащане. Само на 2–3 минути от къмпинга има голям и няколко по-малки магазини за хранителни стоки, предлагащи всичко необходимо. Срещу портала на къмпинга се намира малка пекарна с вкусни и топли закуски и кафе, а в непосредствена близост и няколко малки ресторанти с много вкусна храна. За тишината и спокойствието, които царяха в къмпинга, до днес си спомняме с умиление. Ще си позволя да издам паролата за Wi-Fi в къмпинг „Маслина“, защото тя говори много за отношението на стопаните към мястото – love4all 
Ако се чудите как сме я запомнили - не сме. Пазим документа за настаняване в къмпинга, към който все още стои прикрепено листчето с паролата.
Останахме много доволни и въодушевени от престоя ни в къмпинга, затова решихме оттук нататък при всяка възможност да нощуваме в къмпинг. Пътешествието, разбира се, продължи и ни отведе до град Костаница, разположен на няколко километра след Котор. И отново напълно случайно попаднахме на автокъмпинг „Naluka“. Видяхме табелата за къмпинга в движение и се отбихме да проверим условията и цените. Хареса ни и взехме решение това да бъде следващата ни спирка. В къмпинга се допуска настаняване на палатка, кемпер и каравана.
Има обособени места, които са разделени едно от друго посредством зелена мрежа. Този начин на подредба на къмпинга позволява до известна степен уединение – лично пространство и на нас много ни допадна. Ниски дървета има в целия къмпинг и те осигуряват сянка през деня. Набързо разпънахме и подредихме палатката и излязохме за вечеря в близкия ресторант, което е голямо предимство особено за такива като нас, които не са подготвени и разчитат да се хранят само навън.
Къмпингът разполага с отлично поддържани санитарни възли и постоянно течаща топла вода. Достъпът до баните е свободен по всяко време. Най-интересното бе, че в къмпинга има отделен водоизточник за вода за пиене, изрично указан за посетителите, както и място за изгубени/намерени вещи.
За пореден път се изумихме от тишината в къмпинга, въпреки че беше пълен и уважаването на личното пространство на всеки гост от останалите. И за това място пазим паролата за Wi-Fi – 19naluka28
Време беше да поемем към планинския масив Дурмитор. Целта за деня бе да стигнем до курортното селище (град и административен център е, но прилича много на курортно селище) Жабляк, където отново ни предстоеше първо да намерим място, където да отседнем за поне две нощувки и след това за вечеря. Оказа се, че в Жабляк има много възможности за настаняване, а и местните дебнат туристите по паркингите с настоятелни покани за отсядане в къщи за гости, хотели или къмпинги.
В подножието на планината, Жабляк е разположен в северната част на Черна гора, бе доста по-хладно, направо студено в онзи ден, а и отново бе започнало да превалява. Това, обаче, не ни отказа от идеята да потърсим къмпинг. Така попаднахме на автокъмпинг „Млински поток“.
Къмпингът се намира в непосредствена близост до една от забележителности на националния парк – Черното езеро. Велика балканска история, каквито са повечето истории от Балканите, имаме от първите минути в къмпинга, но тя е повод за отделен разказ. И така първата ни нощувка в къмпинга беше в стая за настаняване. Дъждът се беше усилил в късния следобед след разходката ни край Черното езеро и решихме да си подарим комфорта на леглото поне за една нощ, предвид това, че рано сутринта на другия ден трябваше да поемем към Боботов кук (2522 м.).
Условията в къщата за настаняване не бяха нещо специално и далеч от лукса, но получихме топла стая с удобно легло, баня и тоалетна в къщата, които споделяхме с другите гости, а такива не липсваха. В къмпинга настаняват на палатки, кемпери и каравани, като на разположение са голямо общо помещение - столова и оборудвана с всичко най-необходимо кухня. Има няколко външни бани и тоалетни, които ползвахме втората вечер, когато нощувахме в палатката ни. Единствено тук усетихме липсата на топла вода в банята, но се оказа че в тази в съседство на ползваната от нас има топла вода и трябваше само да се преместим в съседната кабинка.
Имайте предвид, че къмпингът е разположен изцяло на открито и се намира в подножието на планината, но е идеална отправна точка за различни маршрути в околността. Ние останахме доволни по време на краткия ни престой там.
В Жабляк има много магазини, от които може да се купи най-необходимото и заведения за хранене, в които човек да се наслади на вкусна и топла храна.
Ако се питате дали изкачихме Боботов кук, то отговорът е да и въпреки всички местни жители, които се опитаха да ни разубедят. Аргументите им бяха, че високо в планината все още има места с двуметров сняг, лошата прогноза за времето и силния поривист вятър, който духаше сутринта. Но горе в планината, противно на всички и всичко, времето бе ясно, тихо и топло, а ние му се насладихме пълноценно. Слушайте вътрешния си глас и не се поддавайте на внушения отвън, всяващи страхове.
Последната ни нощувка, преди да поемем обратно по дългия път към България, беше в къмпинг „LakeViews” в Плав, на брега на едноименното езеро. Плав е малко населено място в подножието на планината Проклетия или известна още като Албанските Алпи. Планинският масив е разположен на границата на Черна гора с Албания и Косово. Местното население бе причината да вземем решение да не се качваме в планината, а на следващия ден да поемем обратно и поради това решение съкратихме пътуването с няколко дни.
Къмпингът не е нищо особено - голяма и гола поляна, разположена край пътя, но имайте предвид че е на удобно място за изходна точка към планината и е почти на брега на езерото. По време на нашето настаняване пристигна голяма група туристи, които явно идваха с цел посещение на национален парк „Проклетия“, защото бяха с добро планинско оборудване. В къмпинга настаняват палатки, кемпери и каравани, като се ползват санитарните възли към хотела и ресторанта в самия къмпинг. За една нощувка и на път за някъде другаде става, но за по-дълъг престой не бихме препоръчали мястото. Но пък храната в ресторанта беше превъзходна. Тъкмо бяха започнали да червенеят първите череши в Черна гора и момчето от рецепцията, което се оказа македонец женен за българка, ни почерпи с череши.
Надяваме се да сме били полезни за онези от вас, които за разлика от нас планират пътешествията си и в списъка им „To do” присъства Черна гора или да сме вдъхновили някой, който ще поеме към красивата балканска страна, за да й се наслади.
Мариана Вълчева
Camping.bg
Снимки: Мариана Вълчева