Добре маскиран лукс

09.02.2016
Добре маскиран лукс

„Който къмпингува през зимата, би трябвало да е доста беден” – си е мислел фотографът Даниел Гебхарт де Кьокьок. Но, посещавайки къмпинг в Сен Мориц, забелязва, че това е точно обратното.

Даниел Гебхарт де Кьокьок е на 33 години. Роден е в Инсбрук, а понастоящем живее в Виена или в Берлин. Фотограф е и работата му го отвежда на различни места. През януари решава да посети родителите си в Тирол и покрай това се натъква на интересно откритие – да къмпингуваш в снега е лукс! За находката си той разказва пред списанието Сюддойче Цайтунг. 


Сюддойче Цайтунг: Как се натъкнахте на зимното къмпингуване?

Даниел Гебхарт де Кьокьок: Бях в Тирол при родителите си и видях възможност – Сен Мориц, само на 200 км. Исках да снимам богати руснаци. Идеята ми обаче не се получи. Въпреки това, съвсем случайно, между заснежените дървета открих къмпинг – точно до петзвездния луксозен хотел. Стори ми се интересно и веднага се упътих натам.

Как така? Къмпингът не е нищо необичайно?!
Но къмпингуване през зимата? Зачудих се кой ли е способен да си го причини.

Вероятно хората, които искат да почиват в Сен Мориц, но не могат да си позволят толкова скъпа почивка?
Първоначално и аз си помислих така. Но после се заговорих с някои от къмпингуващите и разбрах, че това съвсем не е вярно. Караваните им и местата за настаняване в къмпинга съвсем не са евтини. А дори някои хора наемат място за цяла година и оставят къщите си на колела там за постоянно. На тази цена те могат съвсем спокойно да почиват на хотел за цяла година. Но те предпочитат къмпинга. 

Разбрахте ли защо?
Става дума за свобода! Те не искат да са поставени в рамки – да получават наготово закуска, обяд и вечеря и да се съобразяват какво да облекат в ресторанта на петзвездния хотел. Това са свободни, общителни и неангажиращи хора, предимно по-възрастни двойки, чийто висок жизнен стандарт не прави впечатление веднага. Но когато поговориш с тях, разбираш – собствениците на караваната с коледната украса (на снимката по-долу) могат да пуснат отоплението ѝ дистанционно още докато са си вкъщи и когато пристигнат в къмпинга вече да им е топло. Много от къмпингарите там си позволяват сериозен лукс.

Какво искат да покажат те с това?
Аз самият съм къмпингар и обичам този начин на живот и почивка. Това е стил. Моята работа е да правя портрети на хора, представяйки ги в техните малки светове. Това е и темата на книгата ми – "Светът, в който живеем". През обектива показвам как хората създават един малък собствен свят чрез страстите си. Тези, които са извън този свят, често не могат да го разберат, но всъщност той е много пленителен и създателите му се чувстват безкрайно щастливи в него.

Снимките ви изглеждат малко ретро. Защо?
Не са ретро, но всъщност – да, така изглеждат, защото са снимани с аналогов апарат. А караваните просто си изглеждат така. И облеклото на хората и стилът им допринася. 

Светлината и сенките изглеждат доста важни за Вас?
Да, добрата светлина ми помогна допълнително. Попаднах там привечер, след залез слънце, когато се смрачаваше. Освен това снимах по 2 минути. Светлината на снимките се случи при комбиниране на залеза, отражението на снега и светкавицата.

Къмпинг Punt Muragl е чудесна изходна точка за много трасета за ски бягане. Гостите идват предимно от Германия, Швейцария и Италия. Караваните на този къмпинг струват между 80 000 и 600 000 евро. Не е беден никой, който може да си позволи 68 евро за дневна карта за лифта.

 

Източник: Сюддойче Цайтунг

 

препоръчани новини

Стартира годишната класацията на българските къмпинги за 2020 г.

Стартира годишната класацията на българските къмпинги за 2020 г.

Годишната класация на къмпингите в България #BestBGcamp2020 стартира. Тя се провежда за шеста поредна година от...