За любовта към пътуването, свободата и природата - семейството на Миля, Виктор, Леа и Максим

Избрахме да ви срещнем с едно семейство пътешественици. Това са Миля, Виктор, Леа и Максим. Започват къмпинг "кариерата" си с палатка и еволюират до кемпер.

Кратка визитка на всеки от тях, представена от Миля:

Виктор – Пътешественик по душа, без който бихме прекарвали много повече време вкъщи и в София. Безценен и незаменим в измислянето на разнообразни маршрути, които удовлетворяват всички. Трудно се спира като надуши тракийско светилище или някоя крепост. Трябва винаги да е подготвен за всяка ситуация - с план за алтернативен маршрут, с екипировка. Търпи ни стоически мрънкането и приготовленията в последния момент. Вече знае, че винаги ще сме забравили нещо и просто очаква да разбере какво е  :) 

Миля – Душата на всяко пътешествие - разбирайте отговорник изхранване. Трудно напуска ежедневието, опакова в последния момент, забравяйки част от необходимото, но пак успява да угоди на всички. И толкова се радва на всяко пътуване, че няма как да не й хареса и най-странното ни приключение. Не че няма любими такива. И е невъзможно да се спре като надуши морето…

Леа, почти на 10 г. – Много обича долната койка на кемпера. Но и леглото си е уникално. Целият борд до него се вдига на амортисьори и Леа се оказва на веранда със сенник с прозорец в центъра, по който сутрин се разхождат птички. Често предпочита да има време за вглъбяване в разни занимания, но все я сръчкваме за нещо. Мръщи се на ранно тръгване, но бързо й минава. Определено предпочита пътуване с кемпер пред пътуване с лека кола. Това е и едно от предимствата на кемпера - децата могат да пътуват легнали и си поспиват, когато е по-рано.

Максим, 6 г. – Винаги готов да тръгне, любознателен и впечатлителен. Все още мрънка на дълги разходки, дразни кака си, но и развеселява всички с купонджийския си нрав, който в пубертета не знам как ще ни се отрази :)

Здравей Миля, от колко време имате кемпер и пътувате с него? Разкажи за кемпера ви и как избрахте точно него?

Първият кемпер купихме през 2012 г., когато се роди дъщеря ни Леа. Водехме доста интензивен живот през почивните дни и не искахме бебето да ни спре да продължим да го правим. Една есенна вечер, бяхме на яз. Студен кладенец, ние бяхме с палатка, а приятел от Хасково с кемпер. Аз бях бременна тогава. Вечерта бе хладничка и приятелят ни отправи покана към нас да отседнем в  кемпера. Още тогава се появи идеята за кемпер, когато се роди детето. Така и стана. Първоначално взехме кемпер под наем за 4 дни, за да усетим по-добре дали ни пасва на нуждите или не. Като изключим стреса на Виктор от самото шофиране на превозно средство с трето измерение, определено знаехме, че трябва да си купим. Изборът не бе лесен. Общо взето има кемпери за всякакви суми, а и всеки е толкова различен, че човек трудно се ориентира. Купихме Вайнсберг, 4 местен, със всичко необходимо като екстри, но слабичък двигател. Вярно, че и харчеше малко, но пък трябваше да смятаме товара като в самолет, даже вода си пълнехме някъде около лагера, че трудно катереше в планината. Беше ни верен другар до 2018 г. и в момента активно се ползва от новите му собственици.
Решихме да го сменим с 6-местен, за да може децата да си лягат вечер без да вдигаме масата :) Пространството определено има значение при четирима на борда, още повече половината деца. Все пак е от най-късите “шестици”, но с дълга база, което е доста комфортно и в движение и на лагер. Случвало се е и шестима да живеем вътре, макар и рядко. Ducato 2.8JTD, Cristal, 2000 г. Докарахме си го от Щутгарт. Направо си се изсипахме една пролет цялото семейство с еднопосочни билети. Бяхме пратили багажа по Спиди и на място купихме употребявано столче за Макс. Това ни беше шанса за страхотното пътешествие през Алпите.

Защо сте избрали този начин на пътуване и почивка? Какво ви харесва в него, какво ви дава той и с времето откривате ли нови предимства и/или затруднения?

Пътуване с палатка с деца е по-трудно, което по-скоро ще ни отказва, отколкото мотивира. Багажът, който приготвяме не е толкова, колкото с палатка, тъй като значителна част от екипировката, посуда, разни хранителни запаси, якета за дъжд, гумени ботуши, шапки, ръкавици са си в кемпера почти постоянно. Атмосферните условия – вятър, дъжд, студ, които не са без значение с децата при пътуване с палатка, просто нямат толкова голямо значение с кемпера. Къщите за гости въобще не са алтернатива на кемпера и затова правим сравнение с палатка. Предпочитаме диви места и кемперът ни дава по-комфортни условия и по-дълъг сезон. 

Има ли предизвикателства пред това да притежавате кемпер в България? И ако има какво бихте направили, за да превърнете предизвикателствата в предимства?

Има предизвикателства по принцип – поддръжката не е лесна, нито евтина. Добре е да стои под навес, за да не изгаря от слънцето и разрушава от леда, тъй като покрива е уязвима точка и ремонтите са трудни и скъпи. Ако не се поправят навреме щетите ще са още по-големи. Навеси за 3 м високо МПС трудно се намират.

Имате две деца на възраст, в която са много активни и опознаващи света. Какви са ползите за тях от пътуването и почивката с кемпер и трудностите за вас като родители, ако има такива?

Ами, то и вкъщи не е лесно :) Затова гледаме поне да сме навън. Кемперът определено дава повече възможности за активен живот, така че е само от помощ в отглеждането на децата. Ние обичаме да тръгваме рано, никога не сме тръгвали късно, за да изчакаме децата да се наспят, пък и така спят по пътя и е по-тихо :) Това разбира се прави тръгването по-трудно, защото като бебета те си спяха, просто ги премествахме, но вече трябва да станат преди да тръгнем. Закусват и мият зъбите по пътя :) Има набор от играчки за игра на открито, но винаги е добре когато пътуването е и с други приятели с деца. Вече 10 г. пътуваме с кемпер и някак трудности и ползи са се слели и не се открояват. 

Има ли достатъчно подходящи места у нас за семейна почивка с кемпер? 

Да, винаги намираме къде да спрем. Хубавото на кемпера е, че става и за градски лагер. Просто спираш на улицата и пускаш щорите. Спали сме в близост до музеи, когато сме изпуснали работното време. Много е удобно да зависнеш на изходна точка на някоя екопътека и на сутринта след закуска да я почнеш. За около 5 години живяхме в с. Смилян и тогава ползвахме кемпера и за нощувки в София. Удобен е за гостуване при приятели в други градове – хем се виждаме с тях, хем не ги ангажираме с нощувка, а и вече сме четирима и наистина не винаги има възможност да ни настанят комфортно. 
Виктор има око – нивелир! Слиза, оглежда мястото и някак напасва кемпера, така че да не му мрънкаме после, че е криво :) Вече си имаме и традиционни лагери и любими места. Правилото е да търсим нов лагер по светло, но реално не винаги се получава :)

Къде сте пътували до сега? Имате ли любима дестинация, на която може да се връщате много пъти, сред местата, които сте посетили с кемпера?

Родопите като цяло са ни любими – Източни и Западни, пътуваме и по Черноморието, Североизточна България. Белоградчик и Северозапада също ни привличат. Страхотни лагери в Средна гора и Карлуково. Често през студените и зимни дни обичаме да ходим на Рупите. Напоследък зачестихме, някак искаме да му се насладим, докато още го има… Голям Беглик е също магия, имаме лодка и там наистина е приказно, особено като има ягодки и боровинки. Пътят обаче се влошава с експлоатирането на горския ресурс от тежките камиони и Виктор не иска вече да рискува с кемпера.

Може ли да ни разкажете за интересна/незабравима среща с хора или животни, която сте имали благодарение на този начин на пътуване и почивка?

Ох, някак ми излезе не особено приятен спомен. Бяхме във Врачанския балкан, разбира се бяхме избрали доста отдалечено място. Вечерта споделихме с един поляк, който извади домашна медовина и бъбрихме за пътешествия и България, тъй като човека искаше да се засели някъде в страната и обикаляше в търсене на подходящо за него място. Имахме малък огън, бе приятно. Но през нощта Максим получи ларингитна криза със задушаване. За пръв път ни беше и доста се уплашихме. Голям стрес, особено в ковид времената... Връзка нямаше дори със 112. Тръгнахме веднага надолу. Падаше багаж от шкафовете, хладилника се отвори, Леа опитваше да се справи с всичко отзад, питаше дали Макс ще умре... Виктор караше по стръмния път надолу с газ и спирачки. Изведнъж изскочи един заек! Погледна ни, после се обърна и почна да подскача пред нас. Не можахме да го изпреварим два или три завоя. Сега ми е смешно, но тогава хич не бе така. Точката на Гугъл за болницата във Враца ни откара към онкологията, която бе тъмна и заключена... След доста лутане и неуспешни инструкции по телефона се лепнахме на една линейка и тя ни изведе към спешното. Не че там някой бързаше да помага. Добре, че междувременно кризата бе попреминала. Не се разминаха инхалации, Урбазон и 4 дни клинична пътека... 
Пътуванията често ни срещат с интересни хора, споделяме ги с приятели, весело е. С децата много животни не може да видим, доста сме шумни. Но много ясно помним едно изръмжаване на мечка по пътя за Калето над Гела в Родопите :) Среща нямаше, вероятно я изплашихме, защото Максим тогава нямаше 2 г. и го бутахме с количката ни (Phil&Teds Sport- най-добрия избор, който може да направи семейство с нашите интереси). Вече бяхме стигнали място, на което трябваше да оставим количката и да го преместим в раницата на гърба на Виктор. Максим обаче не бе възхитен и си порева доста. Мислим, че изплаши мечката :)

Какво бихте казали на човек, който обмисля да си купи кемпер? 

Да пробва първо като вземе кемпер под наем за 3-4-5 дни. Добре е да сподели пътуването с приятели, които имат кемпер и могат да споделят съвети и опит. При покупка силно препоръчваме човек, който има кемпер от години, да помогне с огледа. Нещата не са сложни, но не са малко. Навременният съвет ще запази време за пътешествия.

Интервюто взе Мариана Вълчева
Camping.bg

Снимки: Миля и Виктор - личен архив
 

Следвайте  Camping.bg  в: