Какво точно забранява Закона за устройство на Черноморското крайбрежие?

02.03.2016
Какво точно забранява Закона за устройство на Черноморското крайбрежие?

На 1 март 2016 г. на второ четене парламентът гласува промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). С това депутатите окончателно приеха забрана за къмпингуване и паркиране извън определените за това места в Зона А. На нарушителите ще бъдат налагани глоби в размер от 1 000 до 10 000 лв.

Според ЗУЧК Зона А е „територия с режим на особена териториалноустройствена защита. Тя обхваща частта на акваторията на Черно море с широчина 200 м, измерена от бреговата линия, крайбрежната плажна ивица и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м. извън териториите на населените места, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.” 

С други думи, къмпингуването и паркирането са забранени:
-    На крайбрежната плажна ивица;
-    Извън населените места, на 100 м. от брега за местата, където няма плаж;
-    Извън населените места, на 100 м. от плажа за местата, където има плаж. 

Крайбрежна плажна ивица е територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория.

Морският плаж от своя страна е територия от крайбрежната плажна ивица, която е естествено или изкуствено създадена и е покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.

От тълкуването на дефинициите на „Зона А”, „Крайбрежна плажна ивица” и „Морски плаж”, става ясно, къмпингуването и паркирането са забранени на плажната ивица по продължение на целия ни морски бряг (от Дуранкулак до Резово), а извън населените места – на още 100 м. навътре от плажа и дюните. На практика това би означавало, че в населените места както паркирането, така и къмпингуването са разрешени директно зад плажната ивица, освен ако за това няма изрична местна забрана. Също така би означавало, че желаещите да къмпират извън къмпингите, ще трябва да са добре запознати с това докъде се простира морския плаж и дюните зад плажната ивица и да измерят не по-малко от 100 м. навътре от тях преди да разпънат палатките си.

Тук ще припомним случая, в който през лятото на 2015 г. бяха излети бетонови основи върху територия, непосредствено зад плажа и учени от БАН бяха поканени специално, за да анализират дали излетия фундамент е направен върху дюни или не. Оттук следва и логичният въпрос кой и как ще контролира дали палатките са разпънати върху дюни или не, ако те се намират видимо на повече от 100 м. навътре от плажната ивица. За всеки отделен случай ли ще канят учени от БАН?

Промените в ЗУЧК поставят и други въпроси като например каква е правната дефиниция на понятието „къмпингуване”. За момента то не е дефинирано никъде в закона и следователно няма основание, на което да бъдат налагани глобите за неспазване на забрана за дейност, която не е ясно какво включва. Единствено нощуването ли различава къмпингуването от плажуването и защо тогава от предложените промени беше изключена забрана на нощуването? Ако опънем плажна палатка или тента вместо плажен чадър това счита ли се за къмпингуване?

Мотивите за забрана на къмпингуването и паркирането в Зона А са свързани с опазването на териториите и биологичното разнообразие. Това е и поводът при настоящите промени на ЗУЧК да се добави нова категория плажове – за природосъобразен туризъм. Тези плажове няма да се отдават под наем и на концесия и на тях няма да се извършва стопанска дейност. Това означава, че ще липсват заведения за хранене и функциониращите към тях тоалетни. Тези плажове ще бъдат достъпни само за плажуващите. Но наистина ли къмпингуващите правят повече боклук от обикновените плажуващи? Обикновените плажуващи също като къмпингуващите пребивават на плажа по цял ден, хранят се там и в последствие имат съответните нужди. А липсата на „урбанизираност” на плажовете за природосъобразен туризъм поставя въпроса къде ще задоволяват своите нужди плажуващите. Ще бъдат ли поставени контейнери за смет и химически тоалетни на тези природосъобразни плажове и ако да – какво тогава пречи те да се използват не само от плажуващите, но и от къмпингуващите?

Приетите текстове повдигат редица въпроси, които трябва да получат адекватен отговор - от законодателя или от съда при прилагането на закона.

Автор: Екип на Camping.bg 

Снимка: плаж Иракли, Wikipedia

 

препоръчани новини

От личен опит: къмпинг Градина 2019

От личен опит: къмпинг Градина 2019

Къмпинг Градина е носител на наградата „Любим къмпинг на Черноморското крайбрежие“ за 2015 г. и 2016 г.,...

Стартира класацията на къмпингите в България за 2019 г.

Стартира класацията на къмпингите в България за 2019 г.

Годишната класация на къмпингите в България #BestBGcamp2019 .стартира. Тя се провежда за пета поредна...