Да обиколиш пеш остров Тасос е лесно и приятно. Приключението започна в края на май – преди активния туристически сезон. Това значително допринесе за по-пълноценно преживяване. В края на пролетта движението по главния път на острова бе спокойно и имахме възможността да срещаме по-често местни хора, отколкото туристи. Обиколката на остров Тасос е напълно възможна с кемпер или автомобил. Така дори ще може да стигнете до малките селца, които са в подножието на планината или директно до малък див плаж. Ние оставихме тези преживявания за следващото ни гостуване на острова.
В този пътепис няма да намерите информация за Тасос, която може да почерпите от глобалната мрежа. Целта е да споделя нашия опит и поуките от пътешествието. Ако същите могат да бъдат полезни поне на един от вас, продължете да четете. Ще бъда удовлетворена ако вдъхновя някой, който да поеме по стъпките ни и да направи своите спомени на гръцкия остров, прочут с плажовете и гостоприемството на хората, които живеят на него.
Началото
Като на шега, както и повечето истински преживявания и опитности в живота ми. Аксиома за мен е да не обмислям предложенията, които получавам за приключения и пътувания, както и да не търся информация за местата, които предстои да посетя. В още по-голяма сила важи правилото да вземам решения веднага щом ми хрумне да отида някъде или щом някой ме покани. И така, получих предложение да обиколя пеша Тасос и казах – да. Събрах раницата (с много излишен багаж) и поех към острова.
Първото утро посрещнахме в Керамоти, но първото кафе изпихме на Тасос
Рано сутринта от пристанището на Керамоти се качихме на ферибота и само след 40 минути по море акостирахме в столицата на Тасос – Лименас. На гърба си носех раница, а в сърцето - огромното желание да осъществя пътешествието, но не на всяка цена. Преди, обаче, да поемем по прашните пътища на острова групата ни единодушно реши да се отдаде на удоволствието от първото кафе или чай за деня. Изпихме ги в заведението срещу пристана и зад големия и цветен надпис - Тасос, който посреща гостите на острова. И още тук започнахме да виждаме съмнение и притеснение в погледа да гърците, споделяйки нашите планове. Съдържателите на малкото кафене дори ни помолиха на връщане задължително да им се обадим, за да разберат дали сме добре и докъде и как сме стигнали.
През май по улиците на Лименас се носеше благоуханието на цъфнали жасмини, което ни съпровождаше почти навсякъде. С помощта на услужливи гърци, говорещи английски език, след кратко лутане излязохме от града и поехме към Панагия. Пътят от Лименас до Панагия е планински и с много остри завой. Избирайки обиколката на острова да започне в тази посока за нас означаваше, че в началото ни очаква само изкачване. И за да затвърдим урока, че усилията и изпитанията предхождат успехите в живота, разбрахме че по пътя си трябва да преминем през две – три кариери за добив на мрамор. Все още нося праха от кариерите в дробовете си. Имайте го предвид, ако решите да предприемете пешеходна обиколка на острова.
Красиво село е Панагия. Най-привлекателното в него е огромния чинар със скритата чешма в ствола му. Благодатни са сянката и водата, с които чинарът дарява. След кратка почивка продължихме към крайната цел за деня – Скала Потамиас. Отново ни предстоеше кратко изкачване до село Потамиас, разположено в подножието на планината и оставащо вдясно от главния път на острова и след това дълго спускане към брега на морето и Скала Потамиас.
В малкото селце, над което се извисява най-високият връх на остров Тасос – Ипсарио (1203 м), бяха първия ни плаж и нощувка. Част от групата имаше направена резервация в местен хотел и ние се присъединихме към тях. Попаднахме на светло семейство, което ни посрещна с череши и като разбра, че вместо трима посреща петима ни даде най-якия апартамент в хотела си само срещу 40 евро. В Скала Потамиас не разбрах защо на плажа му казват – Златният бряг. Не останах впечатлена от брега и морето, но пък вечеряхме в най-яката таверна от всички, които посетихме по време на престоя ни на острова. По спомени в този първи ден бяхме изминали близо 20 км от Лименас дотук.
Първи стоп и най-красивите гледки от високо
На втория ден ни предстоеше да вървим покрай най-известния манастир на острова – Свети Архангел Михаил. Женският манастир се извисява над стръмни скалисти брегове и гледката към морето е величествена. Знаехме, че този ден трябва да изминем между 22–27 км до крайната ни точка. Това бе причината да потърсим транспорт поне до манастира, защото пътят до него бе само нагоре. Проучването ни показа, че през май не се движат автобуси до манастира. Пътуването с такси излиза скъпо – по информация на местните от Скала Потамиас до манастира тарифата на такситата е около 60 евро. Наемът на автомобил не ни устройваше, защото нямаше как да го върнем. Таксита се движат постоянно по главния път на Тасос и много туристи ги използват за придвижване между плажовете на острова, така че ако вас ви устройва може спокойно да разчитате на тях. Собственикът на хотела, в който бяхме отседнали, беше така добър да изяви желание да ни заведе до манастира с неговия автомобил, но нашата група от пет човека и толкова раници не се събирахме в колата му. Оставаха два варианта да се придвижим до манастира – пеша или на стоп. От цялата група само аз имах опит със стопа и след не повече от 30 минути ходене по пътя стопирах първата кола. Качиха се три от спътничките ми, а аз и приятелката ми продължихме пеша напред. След десетина минути до нас спря кола и едно симпатично момче ни предложи да се качим. Повярвайте, срещите с хора на стоп са сред най-жизнеутвърждаващите. От разговора ни по пътя, преминавайки през китното селце Кинера към женския манастир, разбрах, че е албанец. Историята му е достойна за роман и ми напомни този на Джанин Къмингън „Изхвърлени в Америка“.
Мисля, че може да бъде полезна за някой и ще я преразкажа накратко. Едва около 10-годишен тръгва с родителите си пеша от Албания през планините към Гърция. Целият път изминават пеша. Сега разбирате ли защо точно той ни спря и ни взе с колата си!? Вървели главно през нощта, в дъжд, студ, вятър и много други премеждия по пътя, докато се озоват в Гърция и решат да се прехвърлят на остров Тасос. Оттогава са минали 20 години. Днес младият мъж много рядко ходел до континента и още по-рядко се връщал в родната Албания. Живее в Лименария - второто по-големина селище на острова и се занимава със строителство. И има огромно сърце. Благодарни сме му за спестените километри асфалт и изкачване в планината, както и за историята, която сподели с нас. Младежът ни разказа още, че преди 10 години в тази част на планината, точно над манастира, бушувал огромен и много силен пожар, който изпепелява гората. Днес на мястото на гората тече процес на възстановяване на природата, но все още са израсли само треви и храсти. След години ще израснат и дървета. Вселенски закон - природата не търпи празно пространство.
„Гьолът“
След посещението на женския манастир над Егейско море решихме да продължим пеш. Пред погледите ни откъм морето се откриваха многобройни по-малки или по-големи плажове, някои от които покрити с фин пясък, други с камъни, а водата – преливащи нюанси на синьо и зелено. С тези гледки край нас неусетно се озовахме до „Гьолът“. Популярно място на острова. Отново единодушно решихме да го посетим. Оставихме раниците край пътя и стръмното ни спускане към морето започна.
Малко преди дълбоката дупка в скалите, която се пълни от морските вълни (това представлява „Гьолът“) има заведение, в което може да се разхладите с фреш или прословутото гръцко фрапе, а още по-надолу таверна и два паркинга, на които да оставите автомобила си. Пътеките по скалите, водещи до „Гьолът“, са силно ерозирали. Поради тази причина спускането е малко неприятно и много прашно. Но пък мястото и гледката, която се разкрива, заслужават всяка крачка до тях.
.JPG)
.JPG)
И тук се заприказвах с един грък – обслужващ паркинга. Оказа се от Солун, но жена му била от България. Всяко лято идвали тук, за да работят на острова. Направи ни комплимент - българките сме били по-красиви от гъркините. Вярвам му☺ Потопих си краката в сините морски води, събрали се в дупката сред скалите. Прохладата ми подейства освежаващо и ми даде сили този ден да извървя 23 километра.
Случайна среща с делфини
След кратката почивка продължихме към Потос. При едно отбиване от пътя за тоалетна, докато изчаквах и се любувах на безкрайната морска шир, видях стадо делфини. С приятелката ми ги наблюдавахме дълго и се радвахме на игрите им. Подарък от живота. Трябваше, обаче, да продължим, ако искаме да стигнем до крайната ни спирка за деня и да отмием праха от телата си. Ако решите да направите обиколка на острова пеша, имайте предвид, че е много прашно (предполагам, че през лятото при интензивен трафик на автомобилите на туристите ще е още повече).
Вървейки по пътя от една ни страна бе морето, а от другата - планината. Както бях спряла под сянката на едно дърво, за да изчакам другарчето, говорещо по телефона, по средата на пътя спря кола. Избързах да отида до нея и мила млада гъркиня ме попита защо вървим пеша. Обясних ѝ, че правим пешеходна обиколка на острова. Жената бе поредната, която възкликна: „Вие сте луди! Качвайте се веднага в колата“. Не знам кой беше по-луд – тя, дето спря по средата на пътното платно или ние, дето вървяхме пеш по края му. Но любезното момиче разчисти всички кутии и кашони от седалките в колата си и ни качи. Така ни спести последните 3 километра до Потос, който после така или иначе си навъртяхме с разходки из селцето.
Този ден имахме драматично преживяване с останалата част от групата, но него ще го запазя в тайна. Само ще кажа, че когато имаме нужда от помощ трябва открито да я заявим и винаги ще се намери правилния човек, който безкористно ще се отзове. Важното е да запазим самообладание и решенията идват готови при нас.
Вече в Потос пък възрастна жена – българка ни помогна да намерим мястото, където щяхме да нощуваме. Оказа се, че буквално е в покрайнините на селото и в подножието на планината. Идеално - тихо - прохладно. Иначе Потос е туристически център. Пълно с малки магазинчета с китайски стоки, които се опитват да минат за местни ☺ Покрай морето са наредени едно до друго барчета, кафенета и таверни. Посетихме препоръчаната от хазяина ни, но не останахме особено впечатлени на фона на тази в Скала Потамиас. Собствениците, обаче, ни почерпиха с кана вино, защото разбраха по визитката, която носех къде сме отседнали. Подобна препоръка в Гърция винаги носи малък бонус в заведенията.
Плажове, сладолед и жега
Километрите, които ни предстояха през следващия ден - трети от нашата обиколка на острова, бяха едва 14. Затова сутринта смело поехме напред покрай безкрайно много къщи за гости, по-малки или по-големи хотелчета. Отново започнаха да се редуват красиви гледки към морето, просторни жълти плажове, плажове само за двама ☺, а около нас се носеше аромата на избуели треви и дървета. Напредвахме с лекота. Сменящите се пейзажи помагаха за високия дух, но с километрите напредваше и жегата. По обяд стана нетърпима. Отново последните километър – два на стоп ни качи прекрасен мъж. Докато ни возеше успя набързо да разкаже, че когато бил млад пътувал на стоп по света. Ходил е чак до Южна Америка. Сега дъщерите му живеят в Румъния, а той на острова. Предстоеше му за лятото да отвори малък бар в Потос, където щял да подреди колекцията си от чаши за шотове, събрани от цял свят. Вече съм му намерила една чашка и при следващото посещение на острова ще му я подаря.
.JPG)
Този симпатичен грък с тениска на кафява мечка ни остави в центъра на Скала Калирахи, където веднага седнахме в таверната на пристанището. Дали от умора, от високите температури или отпуснати от обяда, но не успяхме да намерим апартамента, който част от компанията бе резервирала. Но отново се намери човек, който не само че успя да разговаря на гръцки със собствениците на студиото под наем (знаеха само няколко думи на английски), но ни качи петте с раниците в колата му до там. В селото няма хубав плаж, но къщите край морето се отдават под наем и някои са собственост на българи – научихме го, защото съм много любопитна и заговарям всеки който ми се стори интересен. Направихме дълъг следобеден плаж, душ и обратно в таверната за вечеря. Няма голям избор от места за посещение или хранене в селото – две таверни и малка пекарна, от която сутринта си купихме закуска и кафе.
Водени от интуицията в един ден пълен с удоволствия за тялото и душата
На сутринта бодри, а аз болна и бодра, продължихме обиколката. Километрите, които ни предстояха бяха около 14-16. Този ден се разделихме на две групи, защото част от дамите бяха с големи рани на краката и уморени. Те поеха на стоп, а аз и приятелката ми вървяхме до Скала Принос, за да прочистим главите си и да прогоним болестта от мен. Така първо се озовахме в цветарския магазин на Васил, с който се запознахме предния ден в Скала Калирахи до една от къщите за гости, чийто двор той поддържа. По негова препоръка след влизане в селото се отклонихме от главния път в първата отбивка вляво и тук започна нашето маслиново преживяване. Огромни стари маслинови дървета навсякъде около нас. Повечето от тях имаха капково напояване. Сториха ни се безкрайни тези уж само 2 км до брега на морето. И там попаднахме на бар Натура. В него прекарахме следващите 3-4 часа. Загубихме представа за времето блажено отпуснати на люлки с фрапе в ръце. Водени от интуицията и насоките на Васил стигнахме хотела на двама старозагорци – Сентименто.
.JPG)
Повярвайте ми, тези двама широко усмихнати хора са създали уютно, чаровно и много чисто място за отсядане с изглед към морето. Добре, че се доверихме на сърцата си и останахме да нощуваме при тях. В непосредствена близост до хотела има къмпинг за кемпери, каравани и палатки и още много малки хотелчета, които работят само през летния сезон. Ето линк към информация за къмпинга в Принос: https://www.thassos-view.com/hotels-rooms/camping/prinos-camping
От Деси, собственичката на хотела, разбрахме че най-яката таверна е над село Сотирос, което бяхме подминали, но и нея оставихме за следващия път. Деси ни упъти към друга таверна в Скала Принос, която се намира точно срещу пристанището, от където потеглят фериботите за Кавала. Всичко, което хапнахме за обяд и вечеря на това място беше току-що приготвено и много вкусно.
Последни часове на острова
На следващия ден преди обяд напуснахме Скала Принос след дълго кафе на самотния плаж пред хотел Сентименто. Сигурна съм, че юни, юли и август е пренаселено, но в този ден на май бяхме само двете и един котарак, който се навърташе около нас и накрая легна спокоен да съседния шезлонг, като верен страж.
.JPG)
Предстоеше ни да изминем последните 15 км до Лименас и да затворим кръга. Обаче и тук се включиха двама гърци, които ни взеха на стоп. Благодарение на тях имахме време да се разходим по търговските улици на пристанищното градче, да купим сладки изкушения за близките си, да изпием последна разхлаждаща напитка на острова и обратно на ферибота към Керамоти.
Е, както ви казах в началото обиколката на остров Тасос е лека и приятна. Особено, когато ходеното пеш се редува със стоп за по няколко километра от маршрута. Всъщност е такова, каквото решите да бъде – като в живота. Ние изповядваме вярата, че за да има баланс, трябва да се редува натоварване със заслужена почивка. Затова редувахме ходенето пеша със стоп, слънчеви бани и сън на плажа, вкусна храна и дълги кафета на сянка. Има още много какво да се види и преживее там.
To be continued …
Мариана Вълчева
Camping.bg
Снимки: Мариана Вълчева