RekordTrip - от Индия до България, част 2: Неуспешен опит за минаване на границата

02.10.2017
RekordTrip - от Индия до България, част 2: Неуспешен опит за минаване на границата

В поредица от статии ви представяме пътуването на Радослав Колев и Владимир Харизанов с един стар Опел Рекорд и палатка от Индия до България. Радослав предаваше на живо в Туитър пътуването им, като всеки ден публикуваше снимки и истории за местата, през които преминаваха. Camping.bg избра да ви представи най-интересните моменти от тяхното пътуване, използвайки туитове на Радослав Колев, с негово съгласие.

В тази втора част ви представяме първите впечатления на Радослав Колев от Индия, след пристигането му и началото на дългия им път, заедно с Владимир Харизанов към Кърджали.

15.09.2017 г.: Докато има Интернет на корем малко предаване на живо smiley Между другото офертата е умопомрачителна - 350 рупии (5 Eur) за 1 GB на ден за период от 70 дни. Без договор, предплатена услуга!

15.09.2017 г.: Стадо биволи пасат на магистралата:

15.09.2017 г.: Номерата за спешна помощ са като в онзи епизод на the IT crowd:

15.09.2017 г.: Надувай клаксона и вечер карай на къси - съвет изписан на гърба на практически всеки камион:

15.09.2017 г.: Девойките се возят на мотора седнали настрани:

15.09.2017 г.: И в Индия караме на газ smiley

16.09.2017 г.: Вчера почти поставих рекорд за най-кратко посещение на Индия - по-малко от 12 чàса. В последния момент ни върнаха на границата. Удариха ни печати за изход вече, но намериха кусур с документите на колата. В понеделник чакаме началника в Амритсар да ни пусне. Бързаме, защото документите на (колата на) Владо изтичат.

  

17.09.2017 г.: Докато чакаме в Амритсар, поне да посетим златния храм на Сикхите. Тук безплатно изхранват десетки хиляди всеки ден, нас също.

17.09.2017 г.: Струг + няколко преси, гилотина и трима работници = Jagdish metal works, производител на резета за прозорци. Аз си купих едно, 180мм, изцяло от неръждаема стомана за 100 рупии (около 3 лв).

  

Електро инфраструктурата понякога е малко плашеща. Абсолютно достъпни трансформатори и пред тях - сергии.

Арматурен двор насред улицата, предполагам е близо до обекта.

Освен продавач с каса безалкохолни, през работното ти място е нормално да мине и мотоциклет.

Красивата сграда на снимката е всъщност паркинг на няколко нива, на който си оставихме колата.

Хората ни спират по улиците да си правят селфита с нас. Повечето имат по-хубави телефони от моя, купен ден преди да замина.

Хотелът ни е на улица с дюкянчета за музикални инструменти. Снимката е на хармониум. Като се затвори е неразличим от сандък.

Всичко освен металните пластинки (най-добри са немските) се произвежда на място. Ако има нужда се донастройва по слух с пиличка.

Много дейности се извършват директно на улицата.

Дори и да няма улица, това не е пречка работата да върви.

Ателие за ремонт на шевни машини. Тази е произведена 1920-та година. Често резервните части се изработват на място.

В митницата казаха да чакаме 2 часа. Бързаме да освободим хотела и затова хващаме вело такси.

По нагорнището слизаме и бутаме, колелото няма скорости.

Човекът искаше 50 рупии повече от началния пазарлък. Цените варират 5-6 пъти. Владо говори малко Хинди и това веднага сваля 50%.

Следва Част 3 ...

Към предишната част

Статията е под cc-by-sa лиценз. (cc) Снимки/текст - Радослав Колев

Camping.bg