В поредица от статии ви представяме пътуването на Радослав Колев и Владимир Харизанов с един стар Опел Рекорд и палатка от Индия до България. Радослав предаваше на живо в Туитър пътуването им, като всеки ден публикуваше снимки и истории за местата, през които преминаваха. Camping.bg избра да ви представи най-интересните моменти от тяхното пътуване, използвайки туитове на Радослав Колев, с негово съгласие.
Тук, в третата част от разказа, ви представяме последни кадри от Индия, преминаването на границата с Пакистан, включително известната церемония по сваляне на знамената. Следва дълго прекосяване на Пакистан с приключения и красиви снимки.
18.09.2017 г.: Правят нов хубав тротоар. Тежката работа често жените я вършат. Носят на главите си по 8 тухли или леген с пясък и цимент.
В центъра има Макдоналдс, Събуей и Доминос, но никъде не се предлага месо. В радиус 1 км от златния храм е veg only зона.
Аз си мислех,че ние може да сме тежки, но водачите на товарни вело рикши не знам как се оправят.
Взехме заветния документ, тръгваме за втори опит да влезем в Пакистан! Индийците са царе на бюрокрацията.
При втория опит да излезем от Индия имаше 1000 човека опашка на границата. Добре, че хората от Индийска страна ни помнеха и предредихме всички. Пакистанците се помотаха и приключихме чак след 17:00 ч.
Това е зоната между Индия и Пакистан. Всяка вечер тук има грандиозна церемония по сваляне на флаговете. Минахме тъкмо навреме за церемонията. Ето малко видео от страната на Пакистан:
Минахме границата, в момента сме в Лахор. Днес за цял ден имаме само 60 км. Голяма лудница беше, не можах да снимам много.
Роумингът на българската карта е 6,99 лв/мин изходящо, 2,49 входящо и 25 лв/мегабайт за данни. С нея няма да качвам снимки :)
В Лахор ни върнаха от един пост да минем по друг път. Районът бил забранен за чужденци. Имахме още 2 такива случая в Пакистан.
Движението е по-културно от Индия. Ползват се мигачи, не се ползва толкова клаксона, бавните понякога минават в лявата лента.
10 човека качени в количка 1 на 1 метър:
Като че ли вело рикшите поизчезнаха, най-популярни са моторикши от този тип на Сузуки.
Камионите са вече с по-сериозна декорация. Прави се в специални работилници и струва доста скъпо.
Повечето камиони са стари и аварират. Начесто има сервизи, където ги ремонтират. Повреди се отстраняват и на пътя ако трябва.
Улицата на домакините ни в Лахор:
Добре сме и напредваме в Пакистан. Утре ще сме в Койта и се надявам да има интернет и да кача малко снимки.
Забелязахме малък теч на антифриз. След 3км по пътя имаше сервиз, където запоиха радиатора. Всичко отне 30 мин. и 500 рупии.
Питаме в малко село къде може да опънем палатката. Настаняват ни в полицията, хранят ни. Идват всички полицаи, началника също.
Делегацията по изпращането на другия ден сутринта.
Камилите дърпат тежки каруци с дърва. Движат се бавно и плавно и дават вид, че от нищо не им пука.
Пакистански вариант на жива статуя. Просят покрай пътя, обикновено до легнали полицаи.
Ръчно пътно строителство. Хора носят чакъл в легени на главите си, чукат с малки чукчета, архаичен валяк и топене на асфалт.
Сергия и чайна край пътя.
Пак ни отклоняват по 'магистрала'. Най-бързия маршрут е според Гугъл мапс. Оказва се черен път. Много е красиво.
Пътят е в ужасно състояние, но за сметка на това е много натоварен. Освен леки коли по него се движат и много камиони.
Магистрала ще има, но след 3 години. Така ни казват работниците покрай пътя. На нас ни се вижда твърде оптимистичен срок.
Продължаваме в прахоляка.
Изведнъж се озоваваме на перфектен асфалт.
Вече личи, че сме в Балучистан. Пейзажът е пустинен.
Уж оставаме да спим на полицейския пост, черпят ни сладки, изкъпваме се. После ни казват, че не може да пренощуваме там.
Пращат ни ескорт и ни карат в хотел за държавни служители, уж по-луксозен. Малко след като пристигнахме спря тока и водата.
Следва Част 4 ...
Статията е под cc-by-sa лиценз. (cc) Снимки/текст - Радослав Колев
Camping.bg