В поредица от статии ви представяме пътуването на Радослав Колев и Владимир Харизанов с един стар Опел Рекорд и палатка от Индия до България. Радослав предаваше на живо в Туитър пътуването им, като всеки ден публикуваше снимки и истории за местата, през които преминаваха. Camping.bg избра да ви представи най-интересните моменти от тяхното пътуване, използвайки туитове на Радослав Колев, с негово съгласие.
В четвъртата част от пътеписа ще видите още интересни места от Пакистан, както и такива от Иран.
27.09.2017 г.: Други участници в движението по пътя.
Малко видео от участък на пътя в ремонт.
Малко видео от участък на пътя в ремонт. #rekordtrip pic.twitter.com/KM8P5vqSnq
— Radoslav Kolev (@radolin) 26 септември 2017 г.
Замръкваме близо до полицейски пост и оставаме да спим там. Небето е обсипано със звезди, на много километри няма светлинка.
Камионът свети само от отразената светлина на челника ми.
Лагерът ни на сутринта.
Водят ни на закуска в крайпътно ресторантче.
В този участък от пътя се движат много пикапи пълни с пластмасови туби. Отиват до Иран за евтин бензин.
От Койта нататък с нас винаги има ескорт от levies, който кара пред нас. Приятно разпасани са, повечето приятелски настроени. По-близо до границата колите на ескорта са по-счупени. Пукнати предни стъкла, липсващи стопове. Последната я бутахме да запали.
Типичен контролен пункт. Ние им казваме, че бързаме, те ни канят да пием чай. Искат да извадим един тъпан малко да им посвирим.
Джамийка и ЖП гара насред пустинята. Обикновено тук има кладенци с вода, но този е пресъхнал.
Когато се приближих до един прозорец отвътре се обади човек. Дежурен от ЖП-то. Влак минава веднъж на 10 дни. Ходи до Захедан.
Последен пост за проверка преди границата с Иран. На всеки ни записват данните в тетрадки. На някои и ни снимат. Черпят чай.
Вече сме на границата с Иран. С две думи за Пакистан, не се чувствах в опасност. Със сигурност има по-рискови зони и инциденти, но не са ежедневие. Религията е основна тема. След като питат от къде си съвсем нормално е да кажат с въпросителен тон 'Muslim?' Като кажеш, че не си мюсюлманин разговора си продължава нормално. Повечето хора са добронамерени и любопитни и ще ти помогнат. В Пакистан също масово ползват смартфони и социални мрежи. Полицията често снима нас, колата, паспортите ни и ги праща някъде.
По тъмно влизаме в Иран. На улицата в Захедан ни подават две пакетчета през прозореца на колата. Предлагат и чай.
В града има квартал с интересни цветни къщи.
На входа на гр. Бам блокира лагер на алтернатора. Избутахме колата на 50 м. до един паркинг, свалихме го и Владо го нарами.
Минахме 200 метра и питахме един човек за сервиз за алтернатори. Той ни каза да се качим направо при него в колата. По принцип и без алтернатор може да се кара на акумулатора известно време, но на Рекорда същия ремък върти и водната помпа. Беше почивен ден, но след малко обикаляне намерихме отворен сервиз и човекът ни остави на правилното място. Майсторът не говореше английски, но нямаше и нужда. Грабна алтернатора от ръцете ни и го разглоби за 3 минути.
Нямаше наличен такъв лагер в работилницата. Направи знак, че отива с колата да вземе. Върна се след 10 мин и продължи ремонта. Появи се помощникът му с който успяхме да разменим 2-3 думи. Ремонтът приключи бързо и ни закараха обратно до Опела, на 3-4 км.
Монтирахме обратно алтернатора и продължихме по пътя. Цялата операция отне сигурно около два часа. С всички повреди до момента се оправихме изключително бързо и безпроблемно.
Освен с добрите сервизи за алтернатори град Бам е известен и със своите фурми. Много от тези продавани в България идват от тук. Покрай пътя има сергии на много местни производители Купуваме си едно кашонче директно от източника.
Спираме до градината Shazdeh, пред която има паркче. Срещаме двойка студенти, които са дошли на пикник. Плодовете в Иран са много вкусни. Студентите ни черпят пъпеш, намерен в рекичката. Тя е с вода докарана с канали от планината. Казват ни, че няма проблем да спим в паркчето и си опъваме палатката там, точно до едно водопадче.
За езика, Владо говори малко хинди и урду и комбинарано с английски в Индия и Пакистан нямаше проблем. В Иран обаче е голям зор. Повечето хора говорят само фарси. В граничните райони върви урду или турски, но по средата сме основно с ръкомахане.
На някои толетни няма картинки, а само надписи. Снимам този, като си мисля, че означава 'мъже', с цел да го ползвам по-късно.
Крайпътно магазинче в Иран. Продават се и презервативи, но са на най-горния рафт. Таванът е на 3.50м и няма шанс без стълба.
Ресторант в гр. Язд. Владо е вегетарианец, но тази концепция им е непозната. Пита за ястие без месо и му предлагат пилешко. Опитва пак, като изрежда 'Без пилешко, без агнешко, без риба, без телешко.' След кратко замисляне му отговарят: 'Камилско?' След много разпитване ни насочват към хотел-ресторант Silk road.
В Язд e най-голямата в света вятърна кула (windcatcher) - традиционната климатична инсталация на персийците. Тези са по-малки.
Сигурно 95% от колите в Иран са от марките Пайкан, Сайпа, Пежо и Саманд. Има и два вида пикапи. Всички произведени на място.
Марките мотори също се съмнявам да са ви познати. Последната вероятно е интересно предизвикателство за отдела за износ.
Статията е под cc-by-sa лиценз. (cc) Снимки/текст - Радослав Колев
Camping.bg