В поредица от статии ви представяме пътуването на Радослав Колев и Владимир Харизанов с един стар Опел Рекорд и палатка от Индия до България. Радослав предаваше на живо в Туитър пътуването им, като всеки ден публикуваше снимки и истории за местата, през които преминаваха. Camping.bg избра да ви представи най-интересните моменти от тяхното пътуване, използвайки туитове на Радослав Колев, с негово съгласие.
В тази част от пътеписа ще се потопите в живота и природата на Иран, с красиви кадри и кратки, но съдържателни обяснения от автора.
29.09.2017 г.: Дачия Логан е Рено Тондар. Разчетете номера с помощта на таблицата, която съставих от пътни знаци. Само третият знак не е цифра.
Правилният отговор е 3247944. Като пътуват в чужбина им дават специални номера от тяхното СБА, които слагат върху Иранските.
Ограничението за скорост е различно през деня и нощта. Също знаците са нацепени, така че при сблъсък да нанесат минимални щети.
В Пакистан и Иран няма газ (LPG), има само метан, и караме на бензин. Газ заредихме в Индия, държим я за 'зор заман'.
Цената на бензина в Иран е 50 ст/л. За да зареждаш трябва специална карта, но такава има вързана с канап на всяка колонка.
Валутата е риал, но се ползва и единицата туман, което е с една нула по-малко. 33800 риала са $1 по официалния курс.
Масово се плаща с карти, но не приемат никакви 'западни'. Хората си казват ПИН кода и продавача го въвежда и това е нормално.
Вечерта след Язд спим в малко село покрай пътя. Типични къщи с куполни покриви.
Водата е от цистерна. Освен бадемите около палатката има и нарове.
Покрай пътя на следващия ден. Малко пустиня и сгради на влизане в Кашан.
Посетихме централната джамия. Тук също може да се види охладителната кула.
Друга атракция е покритият пазар. Огромен е и може да се загубиш. Ние влезнахме от едно, а излезнахме на съвсем друго място.
Един от традиционните видове хляб - сенгек. Пече се върху нагорещен чакъл. Ако има полепнали камъчета си ги изчеткваш.
Другият вид е лаваш, от много тънко тесто. Пече се като се залепя за нагорещената стена на пещта с нещо като възглавница.
По улиците има автомати за вода с охладители. Подобни имаше и в Индия и Пакистан. Безплатно е.
30.09.2017 г.: Опънахме палатката на един хълм. Вечерта дойде полицай и ни накара да я преместим в близкия град. Там вълците щяли да ни изядат.
След това останахме два дни в Техеран при приятели. Отново се оправихме с разни документи учудващо бързо - само един ден.
Техеран е голям и съвремен град. Много се строи. Има добре поддържана и красива зеленина, особено на кръговите кръстовища.
Навсякъде в Иран има от тези кутии за дарения. В първия момент приличат малко на кошчета за боклук.
На спирката на автобуса хората се подреждат в перфектна опашка и се качват тези най-отпред, докато се напълни.
Жените по закон са с шал на главата, но някои го носят доста назад - зад ушите, почти на темето. Имат прически и силен грим.
Под шала може да се крият и разноцветни расти.
Супа в хлебче. Единственото вегетарианско ястие в ресторанта.
Магазин за конци, от улицата с магазини за конци. Нещата са районирани. Има улички за водопроводни части, инструменти и т.н.
Движението е доста натоварено. Има метро и приличен градски транспорт, но градът е голям и придвижването отнема много време.
Тръгнахме на другия ден рано от Техеран. Покрай пътя отново има невероятни гледки.
Скъса се една тръба на ауспуха и станахме доста шумни. В първия сервиз ни го завариха с ацетиленова горелка. Пак 30 минути общо.
Малко по-късно колата загасна. Проблемът се оказа в бензиновата помпа. Превключваме на газ и стигаме до Табриз.
Автосервизите още са затворени. Един гумаджия ни каза да изчакаме хората от съседния гараж. Тук вече се говори и турски.
Свалиха помпата и я разглобиха. Само е изскочило едно гумено уплътнение на клапанчето. Сглабяне обратно и е като нова.
По пътя към турската граница пак пустинни пейзажи, но явно има по нещо и за козите.
На границата между Иран и Турция доста се чака по опашки. Заприказваме се с хората от съседните коли и ни черпят халва и сладки.
За разлика от Индия и Пакистан, където има много малки работилници и занаятчии, Иран изглежда силно индустриализирана страна.
В същото време са 621 години назад, и в буквален и в преносен смисъл. Според Иранския календар годината в момента е 1396-та. Датите в дясно са началната и крайна дата на валидност на визата ми по техния календар. Също 'уикенда' е в петък, плюс половин четвъртък.
Следва Част 6 ...
Статията е под cc-by-sa лиценз. (cc) Снимки/текст - Радослав Колев
Camping.bg