В поредица от статии ви представяме пътуването на Радослав Колев и Владимир Харизанов с един стар Опел Рекорд и палатка от Индия до България. Радослав предаваше на живо в Туитър пътуването им, като всеки ден публикуваше снимки и истории за местата, през които преминаваха. Camping.bg избра да ви представи най-интересните моменти от тяхното пътуване, използвайки туитове на Радослав Колев, с негово съгласие.
В последната част от пътеписа ще видите как протече пътуването на двамата пътешественици от влизането в Турция от Иран до Кърджали.
30.09.2017 г.: Турция ни посреща с върховете на Арарат. Мислим да лагеруваме някъде в подножието и да се наслаждаваме на гледката.
Пътят към парка Арарат е блокиран с купчини пръст. Около Догубаязит има много жандармерия и военни. Решаваме да караме нататък.
Турция също не отстъпва и картините навън са впечатляващи.
По тъмно и без предупреждение се озоваваме пред вратата на Хаджи Емин. Кани ни вътре, а 5 минути по-късно пред нас е тази софра.
Той е приютил Владо миналата година, на отиване към Индия и вече са приятели.
В двора има кокошки, пуйки, патки и крави.
Настаняват ни в стаята за гости.
Торта се складира и използва за гориво през зимата.
Кравите излизат на паша.
Кравите излизат на паша. #rekordtrip pic.twitter.com/Ur6sksdLtH
— Radoslav Kolev (@radolin) 30 септември 2017 г.
На другия ден стигаме до Амасия. Намирам приличен хотел на добра цена и отиваме директно там.
'Хотелът' се оказва общежитие, при това само за момичета. Предлагат ни да ни настанят в това за момчета. Стаите са доста добри.
В Турция са доста прецизни с ограниченията на скоростта.
Толкова сме близо, че този човек ни заговоря направо на български след като видя кърджалийската регистрация на колата.
Решаваме, че стига за днес и спираме в едно паркче покрай брега на морето в Хереке. Пълно е с рибари.
Лагерът и нощен изглед към градчето.
Тук на мода са едни мини чайници на дърва. Има ги навсякъде покрай пътя и в парка. Ние ползваме печка на бензин.
Утре живот и здраве може да сме в България.
01.10.2017 г.: Един мост и вече сме в Европа.
Извън Турция сме вече, сега остава само да ни пуснат в България.
България ни посреща с будка за винетки. В нея стои приветлив младеж. Опитваме да си купим, но няма: 'Вземете си от митницата.'
Следва дезинфекция. Не е само локва, има и пръскалки. Такса - 4 лв, обслужване - 1 лв. Все пак човекът ни каза 'Чао!'.
На митницата също има гише за винетки, но там няма никой. Митничарят: Купете от първата бензиностанция, тука няма кой да продава.
На първата бензиностанция:
- Имате ли винетки?
- Няма, батка, свършиха!
На втората бензиностанция:
- Добър ден, една месечна винетка.
- Имаме само седмични, но и те са на привършване!
На третата бензиностанция: Oh yeah, baby! Иначе след границата огромна табела 'Ползването на винетки задължително!'.
Край!
Опелът е произведен 1979-та. През такива черни и разчукани пътища мина, че не знам какво е това окачване.
Ето интериора:
Статията е под cc-by-sa лиценз. (cc) Снимки/текст - Радослав Колев
Camping.bg